Скръбна вест! Отиде си Тошо Тошев
Скръбна новина. Починал е именитият основен редактор на „ Труд “ Тошо Тошев. Той щеше да навърши 81 години през декември.
Новината оповестиха негови сътрудници. По непотвърдена информация той е умрял в болница „ Токуда “
„ Много тъжна вест! Почина Тошо Тошев – моят преподавател в журналистиката((( Бог да те елементарни, Шефе Обичам те “, написа журналистката Мила Кудрина в персоналния си фейсбук профил.
БОГ ДА ПРОСТИ ТОШО – през днешния ден, 20 септември, сутринта, в Болница „ Токуда “!
Щеше да извърши 81 година – на 7 декември, тази година.
Тая, с косата, друго е решила.
… Останалото е безмълвие
Потвърдено: посредством доцент Ингилизова – доктор, неин чат с наши хора от ТРУД и Румен, Тошовия водач, всички го знаете. Вероятно, ще има изказване в медиите от фамилията му.
Да се смирим, да си напомним годините на другарство с него, под негово шефство като зам.гл.редактор – 10 години и Гл. Редактор на ТРУД и Президент на Медия Холдинг – 20 години / до 2011 година в това число /.
Призоваваме, без всевъзможни изказвания с характерности, от какъвто и да е десен – да не изпадаме, както във венцехваления, по този начин и в друга прекаленост. На първо време. До 40-те дни.
Няма го към този момент Тошо Тошев, това е. Наистина – останалото е безмълвие.
Това написа в групата Труд плюс във фейсбук админът Свилен Мишляков.
Тошко Николов Тошев, прочут като Тошо Тошев, е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на ежедневния вестник „ Труд “ (1991 – 2011), когато той е с най-големия тираж в страната.
Средно обучение получава в Техникума по мощни токове „ Киров “, когато стартират ранните му писателски изяви във вестник „ Средношколско знаме “.[1] Завършва специалност Българска филология в Софийския университет. Началото на професионалния му път е във вестниците „ Средношколско знаме “ (1965 – 1967) и „ Вечерни вести “ (1968 – 1970).
През 70-те години работи две години във вестник „ Народна юноша “, към отдел „ Пропаганда “ на Градския комитет на БКП в София, по-късно в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години основен редактор на в. „ Труд “ става Владислав Панов, до тогава началник в малкия екран, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор.
В края на 1980-те години Тошев става „ по съвместителство “ (според тогавашната терминология) и началник на отдел „ Печат “ в столичната община (сега „ Връзки с обществеността “).
Близо 10 години работи във в. „ Труд “ преди да стане негов основен редактор през 1991 година Малко след продажбата на вестника през декември 2010 година Тошев е заменен на поста, само че остава вицепрезидент в издателския ръб на Медийна група „ България “ холдинг.
През август 2011 напуща групата поради противоречие с наложения жанр на ръководство. Месец по-късно Тошев декларира, че дружно с основния редактор на сп. „ Тема “, Валери Запрянов, приготвя нов, „ опозиционен “, ежедневник, както и информативен уебсайт и списание. На своя рожден ден, Тошев афишира името на вестника – „ Преса “[8], чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 година
Член е на Български бизнес клуб „ Възраждане “ от основаването на сдружението през 2001 година Но „ по етични аргументи “ го напуща.
Председател на Съюза на издателите в България от основаването му през 2000 до 2011 година
Тошев поддържа постоянни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и други Членовете на кръга сами го назовават „ Клуб на гениите “.
Тошо Тошев е публично разгласен като съдържател на явочна квартира с Решение № 105 от 9.12.2009 година на Комисията за откриване на досиетата на бившата Държавна сигурност (вербуван през 1975, снет от доклад през 1990 година, псевдоним: Бор).
Тошо Тошев е женен 6 пъти, има 3 сина. Най-големият, Радослав Тошев, е някогашен общински консултант в София от „ Движение Гергьовден “, а по-късно от ГЕРБ.
